Суровите диаманти изглеждат повече като парчета стъкло, полирани от морската вода и пясъка, отколкото като полираните диаманти, които се продават в бижутерските магазини. Постигането на този вид изисква знанията и уменията на опитен бижутер.

Въпреки че днес може да се използва изключително прецизна компютърна технология, по-голямата част от работата се извършва на ръка с помощта на техники за срязвяне и оформяне на диамантите, предавани от поколения.

Раздробяване. Не всички диаманти се нуждаят от раздробяване и разрязване. Някои сурови диаманти имат достатъчно добра форма и са готови за оформяне. Ако е необходимо раздробяване, диамантите се поставят в бързо втвърдяващ се цемент, който се срязва с остър режещ инструмент – друг диамант или лазер. След това диамантът се отделя от цемента.

Разрязване. Понякога е необходимо допълнително сразвяне на диаманта, което се извършва с бронзово острие, въртящо се с 15 000 оборота в минута, или с лазер.

Струговане. Диамантът се поставя в струг, където под действието на друг диамант се оформят фасетите му и перфиферния ръб. Чруз струговането се постига крайната форма на диаманта – например сърце или брилянт.

Полиране. Обработката на диаманта приключва с полирането, което се извършва на полирмотор с помощта на диамантен прах. Фасетките на диаманта се полират една по една.

След обработката диамантът се проверява и одобрява и се изварява в солна и сярна киселина за отстраняване на праха и маслата. С това диамантът е готов за продажба.