Амулети и обичаи против уроки е една от найчесто срещаните практики, присъстващи навсякъде в българските територии, е връзването на ръката на червен конец.

В миналото чрез него хората са се предпазвали си от болести и зли духове. Многобройните вариации на обредите с връзване на гривни с червен конец имат една същност: да защитават отурочасване, като добавяната често пъти пара е целяла засилването на желания ефект.

В съвременното българско общество червеният конец продължава да се радва наогромна популярност. Найчесто той присъства като скромна гривна, завързана заръката както на възрастни, така и на малки деца. Отговорите на хората, практикуващи обичая, и днес изтъкват на преден план защитата от уроки, макар мнозина данастояват, че не вярват в свръхестествени сили.

За тези, които не знаят, това с връзването на червенконец е останало от едно време, когато като са се раждали близнаци, бабата(акушерката) е връзвала червено конче на ръчичката на това бебе, което се еродило първо.

За съвременните българи е характерно, че макар да се представятза невярващи в свръхестествени сили или за скептици, те по правило (едва ли не„за всеки случай“) продължават да прилагат старите ритуали, обяснявайки това с вътрешно убеждение или с уважение към самия ритуал.

Освен червения конец на китката на детето или червени панделки като вариация на същия предмет, можем да срещнем и практиката към конците да се добавят блестящи дребни предмети, които могат да бъдат свързани със старите практики,при които към конеца се закача монета или сини мъниста.

Както при простия червен конец, днес паричката или друг вид украса в днешни условия се свързват изключително с естетическата страна на детското облекло,както и с въпроса за заможността на семейството.

Новите практики естествено пораждат и нови критики. Започват да се появяват гласове в името на предпазването на детето от съвременните екстравагантни украшения, които могат да наранят физически новороденото, като така въпросът замагическата същност на червения конец и съпътстващите го предмети се измества всъвсем различен контекст.

В действителност, добавянето на още един елемент къмчервения конец можем да тълкуваме и според традиционните магически практики– като желание за подсилване на защитата от свръхестествени сили, но подобнаалюзия не се съдържа в никое от интернет изказванията. Така запазвайки старатаси функция – да брани от уроки и магически заплахи, червената нишка се превръщанайвече в обект на естетическа употреба.